1
00:00:08,200 --> 00:00:11,500
ПРИКАЗКА ЗА ЦАР САЛТАН
(1984)

2
00:02:08,701 --> 00:02:14,201
Вечер... в стаята седят
три девици и предат.

3
00:02:14,202 --> 00:02:19,202
"Ако бих била царица -
каза първата девица, -

4
00:02:20,103 --> 00:02:25,503
бих приготвила сама
пир за цялата земя."

5
00:02:26,104 --> 00:02:31,004
"Ако бих била царица -
каза нейната сестрица, -

6
00:02:31,605 --> 00:02:37,305
аз платна ще натъка,
всичко с тях ще облека."

7
00:02:37,806 --> 00:02:41,906
"Ако бих била царица -
каза третата сестрица, -

8
00:02:42,107 --> 00:02:46,607
царя ни ще наградя -
син-юнак ще му родя."

9
00:02:47,008 --> 00:02:51,108
Щом го каза - в тъмнината
скръцна тихичко вратата,

10
00:02:52,009 --> 00:02:56,309
влезе тук самия цар -

11
00:02:56,710 --> 00:02:59,210
на страната господар.

12
00:03:00,111 --> 00:03:07,411
"Мила, хубава девице -
каза той, - бъди царица

13
00:03:08,612 --> 00:03:15,912
и роди ми ти юнак,
щом настъпи есен пак.

14
00:03:23,213 --> 00:03:27,913
Вий сестрици-гълъбици,
с мен и вашата сестрица

15
00:03:28,214 --> 00:03:34,214
тръгвайте за дом богат -
ще живеете в палат.

16
00:03:34,815 --> 00:03:41,615
Първата ще е тъкачка,
а пък втората - готвачка."

17
00:04:04,916 --> 00:04:10,716
Царят дълго не мая се:
още вечерта венча се.

18
00:04:11,817 --> 00:04:18,117
След което, най-подир,
вдигна той прекрасен пир.

19
00:04:35,118 --> 00:04:40,118
Горчиво! Горчиво!

20
00:04:49,819 --> 00:04:51,719
Слава на цар Салтан!

21
00:04:55,220 --> 00:04:57,720
Ах ти, дявол!

22
00:05:12,321 --> 00:05:15,721
Там, в онези времена,
страшна имаше война.

23
00:05:25,922 --> 00:05:31,122
Яхва коня що лудува
и с жена си се сбогува.

24
00:05:32,123 --> 00:05:35,923
Каза да се пази тя,
вярна да е в обичта.

25
00:06:10,324 --> 00:06:15,624
И докато той воюва,
по жена и дом тъгува,

26
00:06:16,525 --> 00:06:19,425
тя роди му хубав син -

27
00:06:20,426 --> 00:06:24,226
колкото един аршин.

28
00:06:25,527 --> 00:06:30,527
И над своето детенце
бди - орлица над орленце.

29
00:06:31,828 --> 00:06:36,728
Вест на царя праща тя,
че е станал той баща.

30
00:06:43,829 --> 00:06:49,529
А със сватя Бабариха
тъй сестрите й решиха:

31
00:06:50,030 --> 00:06:54,630
пратеника да възпрат
и да я оклеветят.

32
00:08:15,331 --> 00:08:20,931
"Царицата родила през нощта,
но нито син, ни дъщеря.

33
00:08:21,832 --> 00:08:28,032
Нито някоя позната животинка,
а невиждана гадинка."

34
00:08:48,433 --> 00:08:52,833
Царят, щом узна това,
своя гняв сдържа едва;

35
00:08:53,134 --> 00:08:58,234
и без малко не обеси
този, що вестта донесе.

36
00:09:18,735 --> 00:09:23,835
Но престана да крещи
и разумно той реши:

37
00:09:25,636 --> 00:09:31,536
"Нека те да го почакат -
лично той да види как е."

38
00:10:14,037 --> 00:10:16,537
ЦАРСКА КУХНЯ

39
00:12:23,338 --> 00:12:27,138
"Царят строго повелява

40
00:12:27,739 --> 00:12:39,739
да удавят, умъртвят
и жена му, и синът."

41
00:13:07,940 --> 00:13:13,540
Щом така желае царя,
натъжените боляри

42
00:13:13,941 --> 00:13:18,541
влизат в спалнята и там
пред царицата едвам

43
00:13:19,742 --> 00:13:25,542
не заплакват, но повтарят,
що е заповядал царят.

44
00:13:27,443 --> 00:13:34,743
И момчето и жената
участ чака ги - водата.

45
00:13:56,744 --> 00:14:01,744
Те затварят я с детето
в бъчва, веднага след което

46
00:14:01,945 --> 00:14:06,745
силно бутнали ги в океана

47
00:14:07,746 --> 00:14:10,946
тъй решил бил цар Салтана.

48
00:14:30,247 --> 00:14:37,347
Трепкат, светят си звездите,
пляскат, гонят се вълните;

49
00:14:38,548 --> 00:14:43,548
облак се в небето рей,
бъчвата вълна люлей.

50
00:14:44,749 --> 00:14:49,549
И царицата във нея
плаче, блъска се, слабее;

51
00:14:50,550 --> 00:14:57,350
а пък царското дете -
не с дни, с часове расте.

52
00:15:04,851 --> 00:15:11,251
"Ти си ми добра, вълна,
и във своята игра

53
00:15:12,552 --> 00:15:19,252
в морските скали се плискаш
и отиваш, дето искаш,

54
00:15:20,353 --> 00:15:26,053
потопяваш ти брегът,
кораби по теб вървят,

55
00:15:27,454 --> 00:15:34,854
не губи ни, пощади ни
и на суша изхвърли ни!"

56
00:15:39,255 --> 00:15:43,855
Чу вълната, заплющя,
на брега след малко тя

57
00:15:44,056 --> 00:15:49,856
бъчвата изнесе леко
и отля се пак далеко.

58
00:16:10,857 --> 00:16:18,157
Вдъхнаха навън дълбоко:
гледат - хълм в поле широко,

59
00:16:18,758 --> 00:16:23,558
и море, и дъб зелен,
там на хълма извисен,

60
00:16:24,259 --> 00:16:28,959
А момчето за вечеря
мисли нещо да намери.

61
00:16:33,960 --> 00:16:37,960
Прът откърши от дъбът,
лък изви от този прът

62
00:16:38,461 --> 00:16:42,261
и със шнура си набързо
краищата му завърза,

63
00:16:42,762 --> 00:16:47,962
за стрела изостри тръст
и заспуска се чевръст.

64
00:17:12,463 --> 00:17:18,563
"Ти си мой добър спасител,
избавител, отмъстител.

65
00:17:19,864 --> 00:17:25,364
Ти спаси не лебед-птица,
а спаси от смърт девица,

66
00:17:26,165 --> 00:17:31,065
в ястреб ти стрела заби,
но магьосник зъл уби.

67
00:17:32,566 --> 00:17:37,266
Туй ще помня аз навеки
и отблизо и далеко

68
00:17:38,567 --> 00:17:45,267
с теб ще бъда, а сега
ти върви си без тъга."

69
00:18:16,968 --> 00:18:21,768
Пръв царевичът се буди -
гледа, мисли и се чуди:

70
00:18:22,369 --> 00:18:26,869
как нощес пред него там
е израсъл град голям

71
00:18:27,870 --> 00:18:31,370
с кули и стени зъбчати
и кубета - все от злато -

72
00:18:31,771 --> 00:18:35,371
църкви в тишина и мир,
манастир до манастир.

73
00:18:46,972 --> 00:18:52,972
Майката с сина се вдигат
към града и щом пристигат,

74
00:18:53,973 --> 00:18:58,573
юрна се навън градът,
в хор камбаните ечат.

75
00:19:50,074 --> 00:19:54,574
Всички там ги възхваляват,
на царевича поставят

76
00:19:55,475 --> 00:20:00,575
княжески калпак - и княз
той им става в този час.

77
00:20:01,376 --> 00:20:06,376
В столицата оттогава
почна той да управлява,

78
00:20:06,677 --> 00:20:13,677
в дом разкошен заживя,
княз Гвидон се назова.

79
00:20:19,178 --> 00:20:23,178
Вятър по море лудува,
корабче платна надува,

80
00:20:23,679 --> 00:20:27,679
в сини морски ширини
пори гривести вълни.

81
00:20:28,380 --> 00:20:31,980
А моряците дивят се,
върху кораба тълпят се:

82
00:20:32,481 --> 00:20:35,981
там на острова познат
виждат нов, чудесен град.

83
00:20:59,182 --> 00:21:04,382
Ето - слизат всички гости;
кани ги Гвидон на гости

84
00:21:04,683 --> 00:21:09,383
и гощава ги добре
пита ги - да разбере:

85
00:21:10,384 --> 00:21:14,484
"Откъде сте, с що търгувате
и в каква посока плувате?"

86
00:21:15,085 --> 00:21:18,985
Отговарят: "В своя път
ний кръстосахме светът

87
00:21:19,686 --> 00:21:23,986
и търгувахме от лани
със самури, с астрагани;

88
00:21:24,087 --> 00:21:27,887
а на изток се стремим
предстои ни да вървим

89
00:21:28,488 --> 00:21:34,388
покрай острова Буяна
в царството на цар Салтана..."

90
00:21:34,989 --> 00:21:39,189
Князът казва: "Господа,
на добър път без беда

91
00:21:39,290 --> 00:21:43,990
през морето там стигнете
и на цар Салтан кажете,

92
00:21:44,791 --> 00:21:46,891
че изпращам му поклон..."

93
00:21:49,292 --> 00:21:58,392
Тръгват те, а княз Гвидон
тъжен гледа - ето вече
корабът се скри далече.

94
00:22:07,093 --> 00:22:13,293
"Що си, княже мой юначен,
днес така умислен, мрачен?"

95
00:22:13,794 --> 00:22:18,194
Князът тъжно отговаря:
"Мъка тежка ме изгаря,

96
00:22:18,895 --> 00:22:22,895
тъжен съм, че в този час
за баща си мисля аз."

97
00:22:23,796 --> 00:22:29,396
Лебедът му казва: "Ето -
искаш ли сега в морето

98
00:22:29,497 --> 00:22:35,197
да им станеш ти другар? -
превърни се на комар."

99
00:22:38,998 --> 00:22:42,998
В точица Гвидон смали се,
на комар преобрази се,

100
00:22:43,299 --> 00:22:47,199
кораба в безкрайността
той догони, прилетя,

101
00:22:47,300 --> 00:22:52,600
тихо спусна се, изви се,
в малка цепка нейде скри се.

102
00:22:56,401 --> 00:23:00,601
Вятър весело плющи,
кораб весело лети

103
00:23:01,302 --> 00:23:06,302
и покрай острова Буяна
към града на цар Салтана,

104
00:23:06,603 --> 00:23:10,303
ей желаната страна
в синята далечина.

105
00:23:24,004 --> 00:23:29,704
Ето - слизат всички гости,
кани ги Салтан на гости -

106
00:23:30,005 --> 00:23:33,805
с тях крилатият другар
влезе при самия цар.

107
00:23:46,006 --> 00:23:51,406
"Хей вий гости и мъже,
плавахте ли дълго? Где?

108
00:23:52,007 --> 00:23:57,107
Как е там - добре ли, зле ли
и що за чудо сте видели?"

109
00:23:58,008 --> 00:24:02,908
"Там добре е, дето бяхме,
чудно чудо ний видяхме:

110
00:24:03,909 --> 00:24:08,909
има остров с бряг висок,
залив - стръмен и дълбок;

111
00:24:09,410 --> 00:24:13,510
пуст, необитаем беше,
дъб самотен там растеше,

112
00:24:14,311 --> 00:24:18,211
а сега - израснал град
хубав, славен и богат.

113
00:24:18,712 --> 00:24:23,412
Със кубета - все от злато,
със градини и палати.

114
00:24:23,913 --> 00:24:28,813
Там живее княз Гвидон,
той изпраща ти поклон."

115
00:24:29,414 --> 00:24:34,914
Казва цар Салтан на глас:
"Този чуден остров аз

116
00:24:35,515 --> 00:24:41,115
само да съм жив, ще видя,
гост на княз Гвидон ще ида."

117
00:24:41,216 --> 00:24:47,916
"Туй е интересно, да,
но не струва си труда.

118
00:24:48,417 --> 00:24:57,117
Друго знам: ела в гората,
катеричка под елата

119
00:24:57,718 --> 00:25:02,718
пее денем и нощя,
лешници си хрупка тя,

120
00:25:03,319 --> 00:25:09,119
ала - лешници чудати -
със черупки - чисто злато,

121
00:25:10,320 --> 00:25:17,320
ядките им - чист елмаз,
туй разбирам чудо аз."

122
00:25:20,221 --> 00:25:25,621
Пак се чудом чуди царят,
а от яд кипи комарът,

123
00:25:25,822 --> 00:25:30,822
жилна лелка си за миг
в дясното око, със вик

124
00:25:31,323 --> 00:25:35,423
тя се люшна пребледняла -
бе с окото ослепяла.

125
00:25:35,724 --> 00:25:40,424
Скачат всички и крещят,
те комара да ловят.

126
00:25:40,825 --> 00:25:45,825
А пък той - изтънко, тънко
през прозореца изврънка

127
00:25:45,926 --> 00:25:50,426
и постигнал си целта,
през морето отлетя.

128
00:25:53,127 --> 00:25:58,827
Пак самотен на брега
гледа синята вода.

129
00:26:00,128 --> 00:26:06,828
"Що си, княже мой юначен,
днес така умислен, мрачен?

130
00:26:07,829 --> 00:26:14,929
Що си тъжен?" Князът отговаря:
"Тежка мъка ме изгаря,

131
00:26:15,630 --> 00:26:19,430
чудо имало и аз
искам то да е у нас.

132
00:26:19,931 --> 00:26:24,731
Имало ела в гората,
с катеричка под елата."

133
00:26:25,332 --> 00:26:31,032
"Туй чудо ми е мен понятно,
вкъщи връщай се обратно.

134
00:26:32,033 --> 00:26:38,633
Ще ти служа вярна служба
зарад вечната ни дружба."

135
00:27:38,334 --> 00:27:45,834
"Ех, ти, лебед, дай му, Боже,
да е весел, колко може."

136
00:27:48,135 --> 00:27:52,935
Дигна после княз Гвидон
в двора си кристален дом,

137
00:27:53,636 --> 00:27:57,536
катеричката постави
там и писар и остави

138
00:27:57,637 --> 00:28:02,437
денонощно да стои,
лешниците да брои.

139
00:28:03,838 --> 00:28:07,738
Вятър по море лудува,
корабче платна надува,

140
00:28:08,339 --> 00:28:12,039
в сини морски ширини
пори гривести вълни,

141
00:28:13,240 --> 00:28:16,540
покрай остров с бряг неравен,
покрай град, голям и славен

142
00:28:17,641 --> 00:28:21,041
и топове в залп гърмят -
искат кораба да спрат.

143
00:28:22,542 --> 00:28:27,842
Ето - слизат всички гости,
кани ги Гвидон на гости.

144
00:28:30,643 --> 00:28:34,843
Той гощава ги добре
пита ги - да разбере:

145
00:28:35,444 --> 00:28:39,644
"Откъде сте, с що търгувате
и в каква посока плувате?"

146
00:28:39,845 --> 00:28:43,845
Отговарят: "В своя път
ний кръстосахме светът

147
00:28:44,546 --> 00:28:48,246
изпродадохме ний много
донски жребци бързоноги.

148
00:28:49,047 --> 00:28:53,747
А ни чака дълъг път -
ще отплаваме отвъд -

149
00:28:54,448 --> 00:29:00,448
покрай острова Буяна
в царството на цар Салтана..."

150
00:29:00,649 --> 00:29:04,749
Князът казва: "Господа,
на добър път, без беда

151
00:29:05,350 --> 00:29:09,750
през морета, океани
в царството на цар Салтана;

152
00:29:10,551 --> 00:29:15,851
отнесете му поклон
и от мене - княз Гвидон."

153
00:29:17,552 --> 00:29:22,952
Сбогом гостите си взеха
и отново път поеха.

154
00:29:25,553 --> 00:29:29,953
Лебедът намери пак
княза на самия бряг.

155
00:29:31,454 --> 00:29:36,754
Моли князът, в далнината
нещо тегли му душата...

156
00:29:37,355 --> 00:29:40,555
Плесна лебедът с крила
с капки княза пак обля,

157
00:29:40,656 --> 00:29:45,556
той в муха преобрази се,
бързо отлетя, изви се

158
00:29:45,657 --> 00:29:50,557
между небо и море
и във кораба се свре.

159
00:29:53,258 --> 00:29:57,558
Вятър весело плющи,
кораб весело лети

160
00:29:58,059 --> 00:30:02,359
покрай острова Буяна
към града на цар Салтана.

161
00:30:16,160 --> 00:30:21,360
"Хей вий гости и мъже,
плавахте ли дълго? Где?

162
00:30:22,161 --> 00:30:27,261
Как е там - добре ли, зле ли
и що за чудо сте видели?"

163
00:30:27,662 --> 00:30:32,662
Отговарят: "В своя път
ний кръстосахме светът,

164
00:30:32,963 --> 00:30:37,663
там добре е, дето бяхме,
чудно чудо ний видяхме:

165
00:30:38,264 --> 00:30:41,764
има остров непознат,
в тоя остров има град

166
00:30:41,965 --> 00:30:45,465
с кули, със кубета златни,
със градини, със палати;

167
00:30:45,766 --> 00:30:51,966
пред двореца, под ела,
в къща - цяла от стъкла,

168
00:30:53,367 --> 00:30:58,467
катеричка си живее,
чудно нещо тя умее!

169
00:30:58,768 --> 00:31:03,268
Пее денем и нощя,
лешници си хрупка тя,

170
00:31:03,469 --> 00:31:07,569
лешниците - чудновати -
със черупки - чисто злато,

171
00:31:08,070 --> 00:31:13,070
ядките - елмаз - искрят
и слуги над нея бдят.

172
00:31:13,371 --> 00:31:19,471
Всички там са все богати;
няма хижи - все палати.

173
00:31:20,272 --> 00:31:25,272
Там живее княз Гвидон,
той изпраща ти поклон."

174
00:31:26,473 --> 00:31:33,073
Казва цар Салтан на глас:
"Този чуден остров аз

175
00:31:33,674 --> 00:31:39,174
само да съм жив, ще видя,
гост на княз Гвидон ще ида."

176
00:31:41,075 --> 00:31:47,175
"Що за чудо, хайде де,
катеричката гризе

177
00:31:47,776 --> 00:31:53,976
камъни и злато ражда,
купища елмаз изважда;

178
00:31:54,777 --> 00:31:59,177
с туй не ще ни удивиш,
даже да ни убедиш.

179
00:31:59,878 --> 00:32:06,978
Аз познавам друго чудо:
люшне се морето-чудо,

180
00:32:07,879 --> 00:32:13,679
забушува, закипи
и брега се потопи,

181
00:32:14,680 --> 00:32:21,880
пък отлее се - и в мрака
тридесет и три юнака

182
00:32:22,581 --> 00:32:29,281
прави на брега стоят
в брони като жар горят,

183
00:32:29,882 --> 00:32:34,882
всички - хубавци отбрани,
млади, снажни великани,

184
00:32:35,283 --> 00:32:40,683
все еднакви, все отбор,
главатар им - Черномор.

185
00:32:42,284 --> 00:32:49,684
Ако трябва да се чудя,
ей това се казва чудо."

186
00:32:50,385 --> 00:32:57,085
Цар Салтан се удивлява,
а Гвидон се разлютява

187
00:32:57,686 --> 00:33:02,586
жилна леля си за миг
в лявото око, със вик

188
00:33:03,487 --> 00:33:08,287
тя се тръшна пребледняла:
бе с окото ослепяла.

189
00:33:08,488 --> 00:33:18,888
Всички викат: "Дръжте, бре!"
Но дорде се разбере,

190
00:33:19,089 --> 00:33:23,889
през прозорчето мухата
бръмна към далечината.

191
00:33:27,390 --> 00:33:33,690
"Що си, княже мой юначен,
днес така умислен, мрачен?

192
00:33:34,391 --> 00:33:41,391
Що си тъжен?" Князът отговаря:
"Тежка мъка ме изгаря,

193
00:33:41,992 --> 00:33:45,792
чудо имало и аз
искам то да е у нас."

194
00:33:46,093 --> 00:33:51,293
"А какво е това чудо?"
"Люшне се морето лудо,

195
00:33:51,394 --> 00:33:56,094
забушува, закипи
и брега се потопи,

196
00:33:56,695 --> 00:34:01,795
пък отлее се - и в мрака
тридесет и три юнака

197
00:34:01,996 --> 00:34:07,396
прави на брега стоят,
в брони като жар горят."

198
00:34:07,797 --> 00:34:13,097
Казва лебедът на княза:
"Хайде, туй ли те смущава?

199
00:34:13,698 --> 00:34:18,298
Не тъгувай - зная аз -
и това е в моя власт.

200
00:34:19,199 --> 00:34:23,899
Тези воини подводни
все са мои братя родни.

201
00:34:24,600 --> 00:34:30,600
Не тъжи, а се стегни,
братята ми посрещни."

202
00:35:03,601 --> 00:35:09,401
"Лебедът ни прати, княже,
и поръча да ти кажа,

203
00:35:09,902 --> 00:35:15,502
че ще пазим твоя град
славен, хубав и богат.

204
00:35:16,703 --> 00:35:22,903
Ще излизаме на смяна
- всяка нощ от океана

205
00:35:23,004 --> 00:35:29,704
в черни, бурни тъмнини
край високите стени.

206
00:35:30,905 --> 00:35:38,105
С тебе скоро ще се видим,
а сега ще си отидем."

207
00:36:03,906 --> 00:36:08,306
Вятър по море лудува,
корабче платна надува

208
00:36:08,407 --> 00:36:11,807
в сини морски ширини
пори гривести вълни

209
00:36:12,008 --> 00:36:15,708
покрай остров с бряг неравен,
покрай град, голям и славен:

210
00:36:15,809 --> 00:36:19,009
и топове в залп гърмят,
искат кораба да спрат.

211
00:36:25,510 --> 00:36:30,010
"Откъде сте, с що търгувате
и в каква посока плувате?"

212
00:36:30,611 --> 00:36:35,111
Отговарят: "В своя път
ний кръстосахме светът

213
00:36:36,012 --> 00:36:40,712
и продавахме стомана,
злато и сребро ковано;

214
00:36:41,613 --> 00:36:46,013
а ни чака дълъг път -
ще отплуваме отвъд,

215
00:36:46,714 --> 00:36:52,814
покрай острова Буяна
в царството на цар Салтана..."

216
00:36:53,215 --> 00:36:57,615
Князът казва: "Господа,
на добър път, без беда

217
00:36:58,016 --> 00:37:02,616
през морета, океани
в царството на цар Салтана;

218
00:37:03,617 --> 00:37:09,617
отнесете му поклон
и от мене - княз Гвидон."

219
00:37:11,618 --> 00:37:15,918
Лебедът намери пак
княза на самия бряг.

220
00:37:16,919 --> 00:37:21,819
Моли князът - в далнината
нещо тегли му душата...

221
00:37:22,320 --> 00:37:26,120
Плесна лебедът с крила
с капки княз Гвидон обля.

222
00:37:26,921 --> 00:37:31,321
Князът много намали се,
във оса преобрази се,

223
00:37:32,222 --> 00:37:36,622
кораба в безкрайността
той догони, прилетя,

224
00:37:36,923 --> 00:37:41,623
тихо спусна се - изви се,
в малка цепка нейде скри се.

225
00:37:55,224 --> 00:38:00,624
"Хей вий гости и мъже,
плавахте ли дълго? Где?

226
00:38:00,925 --> 00:38:05,625
Как е там - добре ли, зле ли
и що за чудо сте видели?"

227
00:38:06,826 --> 00:38:11,126
"Там добре е, дето бяхме,
чудно чудо ний видяхме:

228
00:38:11,827 --> 00:38:15,427
има остров непознат,
в тоя остров има град

229
00:38:16,128 --> 00:38:21,028
всяка нощ там става чудо:
люшне се морето лудо,

230
00:38:21,229 --> 00:38:25,529
забушува, закипи
и брега си потопи,

231
00:38:26,130 --> 00:38:31,130
пък отлее се - и в мрака
тридесет и три юнака

232
00:38:31,531 --> 00:38:37,531
прави на брега стоят,
в брони като жар горят.

233
00:38:38,432 --> 00:38:44,132
Няма стража по-надеждна,
по-безстрашна, по-прилежна.

234
00:38:44,833 --> 00:38:50,133
Там живее княз Гвидон,
той изпраща ти поклон."

235
00:38:50,734 --> 00:38:55,834
Казва цар Салтан на глас:
"Този чуден остров аз

236
00:38:56,035 --> 00:39:02,135
само да съм жив, ще видя,
гост на княз Гвидон ще ида."

237
00:39:03,236 --> 00:39:09,036
"Хора из море след буря
идат, в острова дежурят,

238
00:39:09,737 --> 00:39:14,637
що за чудо? Но поне
вярно ли е, или не?

239
00:39:15,238 --> 00:39:20,538
Друго чудо се разправя,
носи се мълва такава:

240
00:39:21,639 --> 00:39:25,639
за царкиня - красота -
хубавица на света.

241
00:39:26,440 --> 00:39:30,940
Денем - слънчице прекрасно,
нощем - месечинка ясна,

242
00:39:31,741 --> 00:39:36,741
месец в къдрите блести,
на чело - звезда пламти.

243
00:39:37,942 --> 00:39:42,742
А пристъпва горда, права -
сякаш се паун задава.

244
00:39:43,343 --> 00:39:47,943
Заговори - слушаш ти,
сякаш ручейче шурти.

245
00:39:49,244 --> 00:39:55,844
Туй е чудо най-голямо,
във света подобно няма."

246
00:40:04,145 --> 00:40:08,945
И се вдигна пак тревога:
- Помогнете, ай, за Бога!

247
00:40:49,146 --> 00:40:56,146
"Чакай само да те пипна!"
А осата пак политна

248
00:40:56,647 --> 00:41:01,147
и през морския безкрай
отлетя към своя край.

249
00:41:16,548 --> 00:41:22,548
"Що си, княже мой юначен,
днес така умислен, мрачен?

250
00:41:22,949 --> 00:41:30,249
Що си тъжен?" Князът отговаря:
"Тежка мъка ме изгаря,

251
00:41:31,250 --> 00:41:35,250
всеки си е задомен,
ходя само аз ерген."

252
00:41:36,051 --> 00:41:38,851
"А коя избрал си, дето
легнала ти е в сърцето?"

253
00:41:38,852 --> 00:41:43,852
"Чух да казват за една
чудно хубава жена.

254
00:41:45,153 --> 00:41:51,153
Денем - слънчице прекрасно,
нощем - месечинка ясна,

255
00:41:51,754 --> 00:41:56,854
месец в къдрите блести,
на чело звезда пламти.

256
00:41:57,155 --> 00:42:00,855
А пристъпва горда, права -
сякаш се паун задава;

257
00:42:01,256 --> 00:42:04,856
заговори - слушаш ти,
сякаш ручейче шурти.

258
00:42:05,557 --> 00:42:09,257
Само истина ли казват?"

259
00:42:10,058 --> 00:42:16,058
"Знам я чудната девица,
но туй не е ръкавица -

260
00:42:16,559 --> 00:42:21,059
на ръка я подържиш,
хрумне ти - и я свалиш.

261
00:42:22,260 --> 00:42:27,260
Та преди да се венчаваш,
после да не съжаляваш,

262
00:42:27,961 --> 00:42:32,361
обмисли добре това,
тя не е за ден, за два."

263
00:42:32,662 --> 00:42:37,162
"Таз царкиня, за да видя,
аз готов съм и да ида

264
00:42:37,263 --> 00:42:41,863
през земи, води отвъд,
чак до края на светът."

265
00:42:42,264 --> 00:42:49,464
Лебедът въздъхна, рече:
"Но защо така далече?

266
00:42:50,265 --> 00:42:56,465
Тя е тук във тоя час:
че царкинята съм аз."

267
00:43:04,066 --> 00:43:09,466
Месец в къдрите блести,
на чело звезда пламти.

268
00:43:35,367 --> 00:43:41,767
"Майко мила, ето я -
тя ще бъде отсега
мен жена, на теб снаха.

269
00:43:42,368 --> 00:43:46,468
Молим те за одобрение,
дай ни свойто разрешение,

270
00:43:47,169 --> 00:43:52,269
своя майчин благослов -
да живеем в мир, в любов."

271
00:43:59,770 --> 00:44:03,970
Вятър по море лудува,
корабче платна надува,

272
00:44:04,071 --> 00:44:07,671
в сини морски ширини
пори гривести вълни

273
00:44:08,172 --> 00:44:11,172
покрай остров с бряг неравен,
покрай град, голям и славен:

274
00:44:12,073 --> 00:44:15,473
и топове в залп гърмят,
искат кораба да спрат.

275
00:44:23,074 --> 00:44:28,174
"Откъде сте, с що търгувате
и в каква посока плувате?"

276
00:44:28,875 --> 00:44:33,875
Отговарят: "В своя път
ний кръстосахме светът,

277
00:44:34,576 --> 00:44:37,976
забранени стоки тайно
карахме в страни незнайни,

278
00:44:38,877 --> 00:44:42,977
а ни чака дълъг път
все на изток - там отвъд

279
00:44:43,678 --> 00:44:49,878
покрай острова Буяна
в царството на цар Салтана..."

280
00:44:51,879 --> 00:44:59,079
Лек ви път, вам, господа!
През морета, океани
в царството на цар Салтана;

281
00:45:00,080 --> 00:45:03,080
припомнете му от мен,
че го чакам всеки ден;

282
00:45:03,681 --> 00:45:08,081
обещал е - а се бави,
да не би да ме забрави.

283
00:45:09,682 --> 00:45:13,082
Тръгват те, а княз Гвидон

284
00:45:14,283 --> 00:45:20,583
си остава у дома си,
не дели се от жена си.

285
00:45:22,384 --> 00:45:25,984
Вятър весело плющи,
кораб весело лети

286
00:45:26,285 --> 00:45:30,085
покрай острова Буяна
към града на цар Салтана.

287
00:45:37,186 --> 00:45:41,986
"Хей вий гости и мъже,
плавахте ли дълго? Где?

288
00:45:42,187 --> 00:45:46,987
Как е там - добре ли, зле ли
и що за чудо сте видели?"

289
00:45:47,588 --> 00:45:51,888
Отговарят: "В своя път
ний кръстосахме светът

290
00:45:52,489 --> 00:45:56,389
там добре е, дето бяхме,
чудно чудо ний видяхме:

291
00:45:57,190 --> 00:46:00,790
има остров непознат,
в тоя остров има град

292
00:46:01,391 --> 00:46:05,291
с кули, със кубета златни,
със градини, със палати;

293
00:46:06,192 --> 00:46:11,892
пред двореца, под ела,
в къща - цяла от стъкла,

294
00:46:13,093 --> 00:46:19,693
катеричка си живее,
чудно нещо тя умее!

295
00:46:20,394 --> 00:46:23,994
Пее денем и нощя,
лешници си хрупка тя,

296
00:46:24,495 --> 00:46:29,395
лешниците - чудновати -
със черупки - чисто злато,

297
00:46:30,296 --> 00:46:35,596
ядките - от чист елмаз,
и я хранят час по час.

298
00:46:36,597 --> 00:46:43,297
Има там и друго чудо:
люшне се морето лудо,

299
00:46:43,798 --> 00:46:49,398
забушува, закипи
и брега си потопи.

300
00:46:49,999 --> 00:46:55,999
пък отлее се - и в мрака
тридесет и три юнака

301
00:46:56,500 --> 00:47:02,700
прави на брега стоят,
в брони като жар горят.

302
00:47:03,001 --> 00:47:07,001
Всички - хубавци отбрани,
млади, снажни великани,

303
00:47:07,602 --> 00:47:12,902
все еднакви, все отбор,
главатар им - Черномор.

304
00:47:13,603 --> 00:47:22,503
Няма стража по-надеждна,
по-безстрашна, по-прилежна.

305
00:47:22,704 --> 00:47:27,904
Князът има си жена,
ах, красавица една!

306
00:47:28,505 --> 00:47:34,905
Денем - слънчице прекрасно,
нощем - месечинка ясна,

307
00:47:35,606 --> 00:47:41,506
месец в къдрите блести,
на чело звезда пламти.

308
00:47:42,307 --> 00:47:47,307
Княз Гвидон там управлява,
всеки радостно го слави;

309
00:47:48,208 --> 00:47:53,408
праща ти сега поклон,
но сърдит ти е Гвидон,

310
00:47:54,109 --> 00:47:58,909
щял си уж да му гостуваш,
а кога ще отпътуваш?"

311
00:48:00,410 --> 00:48:04,910
Каза царят да строят
флотата за дълъг път.

312
00:48:05,811 --> 00:48:10,711
А сестрите с Бабариха
се спогледаха, решиха

313
00:48:10,712 --> 00:48:14,612
пак да го разубедят -
да не тръгне той на път.

314
00:48:15,513 --> 00:48:20,613
"Цар ли съм или дете?"
И уплашиха се те.

315
00:48:21,714 --> 00:48:28,314
"Тръгвам" - каза той и тропна,
и вратата силно хлопна.

316
00:48:41,215 --> 00:48:44,615
"Майко и невясто, ето
погледнете към морето,

317
00:48:45,516 --> 00:48:50,016
виждате ли - хей оттам
татко движи се насам."

318
00:48:54,217 --> 00:49:00,417
Флотата се приближава,
княз Гвидон я наблюдава.

319
00:49:02,318 --> 00:49:06,018
И топове загърмяха,
и камбани заечаха;

320
00:49:06,319 --> 00:49:11,319
идва на брега Гвидон,
среща царя със поклон

321
00:49:11,820 --> 00:49:17,220
и завистливите сестри,
с Бабариха стават три.

322
00:49:40,121 --> 00:49:44,721
Всички идват към палата,
а във брони край вратата -

323
00:49:45,022 --> 00:49:49,722
братя - тридесет и три -
всеки с поглед смел гори,

324
00:49:50,923 --> 00:49:54,523
всички - хубавци отбрани,
млади, стройни великани,

325
00:49:54,824 --> 00:50:00,024
все еднакви, все отбор,
главатар им - Черномор.

326
00:50:07,925 --> 00:50:12,625
Царят тръгна към палата,
катеричка под елата

327
00:50:13,026 --> 00:50:16,926
хрупка златен лешник тя
и си пее песента,

328
00:50:17,327 --> 00:50:20,427
и елмазецът отбира,
във сандъче го прибира,

329
00:50:20,928 --> 00:50:25,028
от черупки - златен сбор,
свети хубавият двор.

330
00:50:45,929 --> 00:50:53,129
Царят вижда... и познава.
В миг сърце му заиграва.

331
00:50:54,530 --> 00:50:58,530
"Какво аз виждам?
Що това е?"

332
00:51:00,031 --> 00:51:06,231
Тя е - сякаш се смрази...
и задави се в сълзи...

333
00:51:10,132 --> 00:51:14,132
А сестрите завистливи
с Бабариха там отиват,

334
00:51:14,833 --> 00:51:20,833
трите всичко си признаха,
със сълзи се разридаха.

335
00:51:32,034 --> 00:51:37,434
Царят - весел - вместо съд -
пусна ги да си вървят.

336
00:51:52,735 --> 00:51:58,135
Около масата се наредиха
и веселия пир откриха.

337
00:52:03,336 --> 00:52:08,136
Слава на княз Гвидон!
Слава! Слава!

338
00:52:18,237 --> 00:52:22,837
Слава на цар Салтан!
Слава! Слава!

339
00:52:39,238 --> 00:52:46,738
Цар Салтан развесели се
и от радост понапи се.

340
00:52:48,839 --> 00:52:55,339
Бях и аз там - ядох, пих...
и от нищо не вкусих.

341
00:52:57,040 --> 00:53:00,540
превод /тук-там/ и субтитри
НИКЧО

342
00:53:00,641 --> 00:53:04,141
използван е и превода
на Тодор Харманджиев